Песен за моята майка - Емил Димитров

В нощта кой е пял над леглото ми?

В трепет унесен. Кой е пял?

Толкоз нежно. Всеки нощ, всеки час, с ЛЮБОВ

Тихо песни зарад мен.

Кой шептял и обсипвал ръчицата малка с целувки.

И със сълзи е докосвал.

Всяка нощ, всеки час,

с ЛЮБОВ и милувки моя сън.

Аз помня усмивката скъпа.

Когато съм ставал зори.

Ръката която напътства,

Сърцето, което гори.

С ЛЮБОВ! С ЛЮБОВ!

И помня в душата ми детска

как вливаше ти ЛЮБОВТА

Която аз пазя до днеска.

С която обичам сега.

ЛЮБОВТА ще покрие

челото ти с бяла коприна.

Старостта и при тебе,

някой ден като гост

от далеч ще пристигне

Зарад мен във нощта.

Кой ще бди до зори

без да знаеш ти тайно

Кой ще шепти, Без да чуеш

Всяка нощ, всеки час,

с ЛЮБОВ Мамо, Мамо,

Но някога знам ще угаснат,

завинаги твойте очи.

И в мене останал тъй прясно

гласът любим ще шепти,

ще шепти, ще шепти.

Тогава застанал до тебе,

ще милвам аз твойто лице.

И тихо и нежно ще сгрея,

заспалото твое сърце.

В нощта ти ще идваш понякога мила, засмяна, в съня

ще нашепва всяка нощ, всеки час,

с ЛЮБОВ Мамо, Мамо, Мамо.